Книгата е със здраво книжно тяло, но поизносени корици - по-захабени от тези на снимания екземпляр. Второ допълнено и преработено издание, 1953/54 г. Това е първо издание на 2-та редакция. В издателското каре има следната бележка: "Дадено за печат на 4.12.1953". В справочната литература за официална година на издаване се приема 1954 г.

Тютюн отдавна е в пантеона на вечните български романи. Първото издание на романа на Димитър Димов е една от "арестуваните" български книги, а те се броят на пръсти... 

Факт е, че то е конфискувано и унищожавано от тогавашната власт в България по политически причини. Никой не може да каже колко бройки са оцелели от първоначално заявения тираж 4000 броя. Но после - е, после фениксът излита. Малко история за раждането на тази толкова обичана българска книга:

През 1946 е отпечатан пьрвият откъс от романа „Тютюн“ („Лит. фронт“, №2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Лит. фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, №7). През 1951 романът е предаден в издателство „Народна култура“. Излязъл в края на 1951 г. в своя оригинален вариант (впоследствие известен като І-а редакция) романът "Тютюн" предизвиква истинско брожение сред литературната ни общественост. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата.  „Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) в СБП, спорът се пренася в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ — „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16.03.1952) — спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене. Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В този вариант (1955 г.), в крайна сметка, „Тютюн“ заживява и едва през 1992 се появява отново в първоначалния си образ.

Следват множество издания на книгата. Тютюн отдавна е със статут на един от най-четените вечни български романи.

твърди корици, 953 стр.
Формат 205/150 мм
издателство "Народна култура", София, 1953 г.